Мога ли да унищожа непродадени алуминиева наличност?

Какво конкретно трябва да направите

Какво се очаква от вас

ESPR-ът съдържа отделен раздел относно унищожаването на непродадени потребителски стоки: членове 23 до 26 на Регламент (EU) 2024/1781. Този раздел не е написан в първата своя ред за алуминиеви полуфабрикати, а за потребителски стоки в по-широк смисъл. За предприятия, които работят с алуминий, той е все пак от значение да бъде известен, тъй като систематиката — докладване, и в определени случаи забрана — чрез делегирани актове се попълва за всяка продуктова група. Какво точно ще бъде прилагано за алуминий, все още не е установено.

Задължение за докладване относно унищожени непродадени продукти

Член 24 на ESPR-ът предвижда задължение за определени участници на пазара да докладват за количеството непродадени потребителски стоки, които унищожават, и за причините за това. За предприятие със 10 до 100 служители това практически означава, че унищожаването на запасите не може вече да бъде вътрешно, недокументирано решение, след като това задължение се прилага за продуктова група: тогава трябва да се поддържа цифров преглед, разчленен по причина (надпроизводство, връщане, отклонение на качеството, край на жизнения цикъл и други).

Възможна забрана на унищожаването за конкретни продуктови групи

Член 24 отваря и пътя към забрана на унищожаването на непродадени потребителски стоки, която трябва да бъде разработена за всяка продуктова група чрез делегиран акт. Такава забрана не се прилага автоматично за всички продукти, които попадат под ESPR-ът — тя трябва да бъде установена поотделно. За алуминиеви полуфабрикати в момента не е публикуван делегиран акт, който регулира това. Какво конкретно би означавал такъв забрана за този сектор и дали ще дойде, сега не е възможно да се каже.

Изключения и ролята на по-малките предприятия

Членове 23 и 25 оставят място за изключения, включително във връзка с размера на предприятието и ситуации, при които унищожаването е обоснованно единственият вариант (например при рискове за безопасност). Как точно ще бъдат попълнени тези изключения — какъв размер на предприятието, какви случаи — все още се определя на ниво ЕС. За средногеметрично предприятие сега е главното да се знае, че съществува разлика между общото задължение за докладване и евентуална забрана, и че и двете се установяват поотделно за всяка продуктова група.

Връзка с цифровия продуктов паспорт

Съществува индиректна връзка между този раздел на ESPR-ът и продуктовия паспорт. Паспортът регистрира данни за продукт от момента, в който той бъде пуснат на пазара; ако продукт никога не бъде продаден и все пак бъде унищожен, остава въпросът какво се случва със съответните данни на паспорта. Това не е разработено. Всеки, който се пита какво точно представлява цифровото productpaspoort за алуминия, намира там основата; правилата за унищожаване са допълващ, отделен нормативен акт в рамките на същата регламент.

Където нещата се объркват в практиката

Няколко ситуации, в които предприятията без да искат могат да нарушат тези правила или да направят прибързани заключения:

• Запасите се унищожават без регистрация на причината. Когато задължението за докладване за една продуктова група влезе в сила, по-късното реконструиране защо и колко е унищожено е по-трудно от поддържането на записи в момента на унищожаването.
• Предположение, че забраната вече е в сила, докато няма делегиран акт. Някои предприятия антиципират докладване за други сектори (като текстилът, където тази тема е актуална отдавна) и неправилно предполагат, че същото вече се отнася за алуминия.
• Объркване между "непродаден" и "отхвърлен по причини на качество". Материал, който се отхвърля поради технически дефект, попада в различна категория от излишната, продаваема запасност — разграничението е уместно за това как евентуално бъдещо задължение би могло да се приложи.
• Липса на разграничение между собствени запасности и запасности на клиент. При верижните отношения не винаги е ясно кой според бъдещ регламент би бил отговорен за докладване: производителят, вносителят или страната, която най-накрая унищожава запасите.
• Решенията за унищожаване се вземат децентрализирано (на работния пол или на складовете) без да има централен преглед. Това затруднява съставянето на доклад в кратък период, ако бъде поискан.

Какво можете да документирате

Без да вече съществува конкретно задължение за алуминий, е възможно да се постави сега основа, която по-късно да се използва:

• Вътрешен преглед на унищожени непродадени запаси, с дата, количество и причина — дори и ако това все още не е задължително.
• Установена процедура за различаване между унищожаване поради преизводство, върнати стоки и отклонения по качество.
• Договорености с доставчици и клиенти относно това кой поддържа кои данни за запасите, особено за алуминий, който минава през множество етапи на веригата.
• Отбележка кои продуктови групи (профили, леяни изделия, опаковъчен алуминий) найвероятно ще бъдат обхванати от евентуална бъдеща делегирана акт, така че проследяването на новото законодателство да може да бъде по-целенасочено.

Това се свързва с по-широкия въпрос какво вече може да се направи докато правилата все още не са окончателни: не да се чака до официално задължение, а да се подреди административната основа предварително. За компании, които конкретно се питат как се отнася това за материал, който вече е на складове в момента, когато се въведат нови правила, има отделен преглед относно какво да се направи със запасите алуминий, които вече са налични, когато правилата вступят в сила. И тъй като тази целия част на ESPR станови конкретна само чрез допълнително законодателство за всяка продуктова група, е полезно да се знае какво точно представлява делегираната акт и защо тя определя какво се очаква от компания — едва след публикацията й ще бъде ясно дали и как алуминият попада под забрана за унищожаване или задължение за докладване.